Последно посещение: Нед Ное 19, 2017 9:39 pm Галерия Галерия   Дата и час: Нед Ное 19, 2017 9:39 pm




 [ 57 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща
За Православието по студентски 
Автор Съобщение

Регистриран на: Чет Дек 11, 2008 10:48 pm
Мнения: 13057
(View: Всички /В Темата)


Местоположение: отвъд
Мнение Re: За Православието по студентски
и на мен ми е любопитно да прочета това. аз, когато съм емоционално обвързана съм доста праволинейна. единственото, което веднъж ме чукна по въпроса бе онзи въпрос от Библията : "...кой е сгрешил, рави, родителите му или той, преди да се роди, та..."
тогава нещо ме чукна, инстинкътът ми се опъна до край, и така и не намерих време и вътрешна готовност да нищя нещата.

_________________
i`m gonna tell God everything


Чет Сеп 15, 2011 3:30 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
Ще се забавя мъничко с темата, защото ме завъртя много работа. Но съм си я подготвила де. И, Ракълке, има го споменато и разгледано точно това изречение наред с някои други, така че ще можеш да прецениш дали и какво приемаш. :)

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Чет Сеп 15, 2011 8:03 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
Малииииииииииииииии, приготвила съм се страшно много да отегча!!! :lol:
Ама понеже стана дума на няколко места и вече много пъти за любов, та реших само да посъкратя лекичко всичко дето имам за това, какво учи Християнството за Любовта.

Чудех се пост по пост ли да пусна нещата или да намятам цялото наведнъж, но избрах второто. Нямам много време да пиша тук, а и сериозно съм се заела да събирам темата за прераждането, която също си е сериозен обем. 8-)

Па който иска да чете ще го прочете, който не иска, както и да го метна пак няма да го прочете.



Та...



На въпроса на законника: „Коя заповед е най-голяма от закона?” Сам Христос отговаря с думите: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум; тази е първата и най-голяма заповед; а втората подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тези две заповеди се крепи целия закон и пророците” (Мат. 36-40).

Любовта е абсолютно естествена на човешката природа и всяка личност е така тясно свързана с другите личности, че само при взаимодествие с тях може да достигне пълно и всецяло съвършенство и разкритие. Ако всички ние „съставяме едно тяло в Христа”, то ние „един другиму сме членове”(Рим 12:5) и както членовете на един и същ телесен организъм си помагат и съдействат един на друг, така трябва и ние да се отнасяме един към друг като членове на един духовен организъм.

Израждането на Любовта чрез Грехопадението

С Първия грях, човекът съзнателно и доброволно нарушил съюза на любовта с Бога и пренесъл центъра на тежестта на своя живот върху себе си. Той пожелал да постигне богоподобие не чрез любов към Бога, а чрез самолюбие и нарушаването на Божията воля. Следователно първия грях е в основата си превратна любов – вместо да обича Бога–своя Творец, човекът възлюбил сам себе си и поставил себе си на мястото на Бога.

Любовта на подгреховния човек не излиза извън границите на личното му „аз” и не търси доброто на ближния му.
Законът за любовта все пак не е изкоренен напълно от човешката душа и човек не е загубил усет за нравствената красота и сила на истинската любов. Човек не загубил и потребност за богообщение.


Новият завет – нова нравственост

Иисус Христос издига любовта към ближните на по-висока степен като включва в кръга на ближните враговете и грешниците “Проповедта на планината” (Мат 5:20-48). Тук, Христос изисква от нас не само да не отвръщаме на злото със зло, а и да не приемаме като врагове тези, които ни оскърбяват, онеправдават и злословят. “Христос не казва: ”не мрази врага си!”, а казва “обичайте враговете си!”. Той не казва: “не върши неправда!”, а казва: “Добро правете на тези, които ви мразят!” По този начин Иисус Христос не се ограничава да предписва само борба със злото и ограничаване на неправдите, а изисква любов, която се изразява и проявява в добротворство. Защото любовта се проявява преди всичко на дело (1Йоан 3:18).

Характер и свойства на любовта
Любовта на един истински християнин по душа се характеризира със следното:

1. По подбуди тя е чиста и безкористна. Християнинът обича Бога и ближния не за себе си и за собствена изгода, а заради тях самите.
2. По характер любовта му е самоотвержена и саможертвена, т.е той обича Бога и ближния повече от самия себе си.
3. По обхват и действие тази любов е всеобхватна, като се простира даже и над враговете.
4. По насоченост в християнската любов е има следния ред: Любовта към Бога е на първо място. На второ място идва любовта към ближните. Любовта към ближния е само отражение на любовта ни към Всевишния, защото в ближния обичаме Божия образ, т.е. християнинът обича ближните си, защото те имат богоподобна природа и защото са творения на Бога. За свои ближни той приема всички хора на земята без изключение. На трето място идва любовта към самите нас. Християнинът обича себе си първо, заради Господа и после, заради ближните си, т.е. той пази здравето и живота си и се грижи за своето духовно-нравствено развитие, за да живее за слава Божия и за благото на ближния.


Според св.ап. Павел любовта се характеризира със следните свойства
(1 Кор 13:4-7).

1. Любовта е дълготърпелива, т.е. тя благодушно понася всички неприятности и оскърбления, без да се поддава на гняв и отмъщение.
2. Пълна е с благост и доброта – от другите търпи неприятности, а самата тя не само че не причинява нищо скръбно, но напротив, всички скърби на другите счита за свои и като им съчуства, всячески се стреми да ги облекчи.
3. Не завижда – завистта е чужда на нейната природа, която желае и прави само добро.
4. Не се превъзнася – не се пери, не се големее нито в съждения, нито в думи, нито в дела, нито в обръщения.
5. Не се гордее – не се надува, не се пъчи. Каквито и съвършенства да притежава и каквото и добро да направи, тя го смята за маловажно. Например майката, колкото и да се е трудила за децата си, смята, че нищо не е направила.
6. Не безчинства, а се съобразява с установения ред във всичко, като не върши безредни и срамни неща. Дори за ползата на ближния любовта може да извърши и унизителни неща, т.е. колкото и да е унизително едно нещо за хората, то няма да я спре, за да направи добро на любимия.
7. Не дири своето.
8. Не се сърди.
9. Зло не мисли.
10. На неправда не се радва, а се радва на истина.
11. Всичко извинява.
12. На всичко вярва.
13. На всичко се надява – като прави добро и среща пречки, не се спира, а търси все нови и нови способи и средства за постигане на целта, надявайки се, че Бог ще благослови накрая този труд с успех.
14. Всичко претърпява.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Сеп 18, 2011 6:25 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
ХРИСТИЯНСКА ЛЮБОВ КЪМ БОГА

Според свети Василий Велики стремежът да обичаме Бога е вроден и присъщ на богоподобната ни природа.

Любовта към Бога не може да се появи изведнъж. До осъзнаване на по-висши ценности човек може да дойде след като е осъзнал по-нисшите и е преминал през степените на по-нисшите.

Истински обичащият Бога във всичко търси Божията, а не своята слава, и се моли Божието име да се прослави:”Да се свети Твоето име”, (Мат.6:9).



Прояви
а/ страхът Божи е начало на мъдростта. Няма се предвид страха от наказание или робски страх, а истинна и чистосърдечна обич към Бога като Отец. В любовта страх няма, а където има страх не е съвършена любовта (1 Иоан 4:16) „Страх Господен ще рече да мразиш злото”(Притч.8:13).

б/ благодарността към Бога е признателност за получените благодеяния.

в/ послушание към Бога. Искрената любов към Бога води към сърдечно послушание. Послушанието без любов е законничество. Господ не иска роботи, хладни хора, механически изпълнявайки Неговите повеления. Той желае свободни хора, които „от сърце” ще изберат да Му се подчинят. Послушанието произтича от доверие, затова Бог отделя толкова внимание на вярата. В Писанието е казано: ”А без вяра не е възможно да се угоди Богу” (Евр.11:6). Господ никога не настоява за нашето послушание. Той казва съвършено определено какво очаква от нас, но не предприема никакви мерки към принуда и не ни заставя да изпълняваме Неговите заповеди. Нашето послушание трябва да излиза от духовното единение с Него.

г/ревност за Божията слава. Ревността за Божията слава изисква от християните, според своите сили и възможности, да разпространяват сред хората истинската вяра и да прославят Бога с праведен живот, отклонявайки грешащите от грехове и привличайки непознаващите Бога към Христа, към живота в Христа, според Неговото учение и заповеди. Ревността за Божията слава трябва да бъде здрава и просветена, а не сляпа и безразсъдна; безкористна, ревнуваща действително по Бога, а не заради някакви изгоди и преимущества; да бъде чужда на всякаква ненавист, насилие, жестокост; да се отличава с веротърпимост.



Грехове Против Любовта към Бога
а/ Самолюбието - Самолюбивият се затваря в кръга на собствените си интереси и цели. Центърът, около който се въртят целия му живот и дейност, не е Бог, а собственото му „аз”.

б/ чрез прекомерната любов към творението човек се покланя и служи на творението повече, отколкото на Твореца. Привързаността към света, пристрастието към земни блага и всичко, което е в света са несъвместими с любовта към Бога.

в/ неблагодарност към Бога. Човек често се обръща към Бога в периоди на изпитания, скърби и болести, просейки избавление от тях, а в периоди на външно благополучие забравя за Него, несъзнавайки, че се ползва от Неговите благи дарове и не благодари за тях. Признаци на неблагодарност към Бога са немилосърдието към ближните, липсата на търпение в скърбите.

г/ лицемерна любов към Бога, лъжлива набожност – чрез нея Бог бива обичан привидно . Такива хора се опитват със съблюдаването на външните обреди да заменят истинската любов към Бога. Те често се оплакват от другите и желаят да демонстрират своята „праведност”и лесно преминават от сладникавото си и показно „благочестие” към гняв и раздразнителност спрямо ближния”.

д/ лъжлива ревност по Бога или фанатизъм. Фанатизмът е умопомрачение, резултат от неспособността да се обхване истината в нейната цялост. Фанатикът най-малко се доближава до съвършенството на небесния Отец, защото Бог търпи злото и злите и „оставя Своето слънце да грее над лоши и добри” (Мат.5:45). Лъжлива ревност по Бога проявяват и такива християни, които се изживяват като радетели за чистотата на вярата и от позицията на своята мнима праведност, когато съзрат някакви недостатъци у ближните, вместо да ги поправят с дух на кротост, не постъпват по евангелски да изобличат брата си насаме /Мат.18:15/, а правят това публично и така дават повод името Христово да се хули от невярващите /Рим.2:24/

е/ ненавист към Бога – най-тежкия грях против Бога. Обладаният от подобен грях не е в състояние да познае в пълнота Бога и поради това може да Го мрази заради непълно познание на Божието битие или на някои Негови свойства. В такива случаи човек не мрази действителния Бог, а своята погрешна, изкривена представа за Бога. В такива случаи омразата към Бога всъщност е омраза към мненията, схващанията и постъпките на религиозните хора или на представителите на религията, които несъвършено или недостатъчно представят Бога пред очите на невярващите.
На последно място идва вече същинската омраза към Бога, при което Бог бива мразен поради порочното сърце на човека, поради злите му дела. За тази омраза няма никакво извинение, защото тя е омраза на тъмнината към светлината, на доброто към злото; в нея Бог и вярващите биват мразени „без вина” /Иоан 15:24/.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Сеп 18, 2011 6:29 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
ХРИСТИЯНСКА ЛЮБОВ КЪМ БЛИЖНИТЕ
Християнската любов към човеците не е само чуство на симпатия. Тя далеч превъзхожда естествената ни любов към хората.

Ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?” (Мат 5:46,47).

Истинската любов към ближните не може да възсияе мигновено в сърцето на човека. Първоначално е необходимо да се отхвърлят враждата, злопаметността, гнева, осъждането и всички онези чуства, които са противоположни на любовта. След това е нужно, подчинявайки се на Евангелието, да се научим да се молим за враговете си, да благославяме проклинащите ни, да правим добро на тези, които ни ненавиждат и да прощаваме на ближните всичко лошо, което са ни сторили. Желаещият да достигне истинска любов към ближните трябва преди всичко да отстрани от себе си самолюбието и човекоугодието.

„Истинската любов към човека – пише архиепископ Йоан Шаховски – съвсем не означава обоготворяване на всички негови качества и преклонение към всички негови действия. Истинската любов може да забелязва и недостатъците на човека. Тя обича самия човек, не неговите грехове, не неговото безумие, не неговата слепота... Подвиг на духовна прозорливост е да виждаш всички грехове и да съдиш злото и при това да не осъдиш никого... Само свише озареният човек е способен на такава любов”.

Мнозина мислят, че обичат Бога и своя ближен, но тъй като нямат любов в сърцето си, се самозаблуждават, защото делата им показват, че те обичат само своите желание и самите себе си. Любовта трябва да е в сърцето, а не в думите, тя се познава по делата, а не по словата. „Нека любим не с думи или с език, а с дела и истина (1Иоан 3:18).

Човек с нищо не се доближава така много до Бог и не се уподобява до Него, както чрез любовта си към другите човеци. Чрез нея се постига съвършенство, защото тя е свръзка на съвършенството (Кол 3:14).
a. Християнска любов към враговете
Любовта към враговете е най-важното и най-непонятното в Евангелието. Може би няма по-трудна за изпълнение заповед от заповедта да обичаме враговете си.

Как можем ние да изпълним тази заповед? Какво означава да обичаш врага си?

Думата „любов” е многозначна и това създава допълнително трудности. В древногръцкият език на Евангелието използвал три различни думи, които съответно обозначавали любовта като страст, природно-естетическа устременост на човешката душа (ерос); като доброта, душевна близост, взаимна привързаност, приятелство (филия); като духовно единение и човешко добросърдечие (агапи). Да обичаш врага си съвсем не значи да изпитваш към него същите чуства на магнетична привързаност към любимия човек, или да се радва душата, както това се случва в общението с приятели. Да обичаш врага - значи да му простиш предишните злодеяния не в смисъл да не ги считаш за злодеяния или да се примириш с тях, и не така, както щедрия богаташ прощава дълга на несъстоятелния длъжник, а в такъв смисъл, че те да престанат да бъдат абсолютна преграда за нови взаимоотношения с него. Към враговете си да не изпитваме омраза и ненавист; да не им отвръщаме на злото със зло, за да не се увеличава злото в света, а доброто все повече да намалява; и накрая да ги ценим и уважаваме като личности.

Евангелието предписва любовта към враговете да не бъде сляпа. Християнинът обича враговете си и все пак се защитава срещу техните несправедливи нападения. Самозапазването за него не е само естествен инстинкт, но е и свещено задължение.

b. Прояви на християнската любов към ближните и грехове против нея
Учтивост и вежливост, изразени във всичките отношения към ближния ни, а не само в поздравите. Да не се съединяват вежливостта с ласкателството и лицемерието, а да бъдат учтивостта и вежливостта искрени, а не показни за заблуда на околните.

Уважение и доброжелателство

Честност и доверие – Честността изисква в практическите си действия по отношение на ближните строго да съблюдаваме правото на всекиго и да отдаваме дължимото на другите.

Доверието е голяма нравствена сила, която е в състояние да произведе много благотворно въздействие върху хората. То изисква да вярваме в добрите намерения и мотиви на своите ближни, като същевременно отчитаме, че и те като нас са хора грешни и немощни, и да не ги обременяваме с очаквания, на които не са в състояние да отговорят.

Благодарност и признателност към тези, които ни правят добро

Услужливост – готовност на драго сърце и безкористност да се оказва помощ, съдействие и услуги на нашите ближни. Но да не се натрапваме с услугите си там, където те не са потребни или желани. Неуместно е да правим услуги, с които може да се злоупотребява и да причиним вреда било на ближните си, било на себе си.

Търпимост, кротост и всеопрощение – Християнската търпимост е насочена към личността на заблудения човек, а не към неговите заблуди. Снизходителност и отстъпчивост – отстъпки от собствените си законни права в полза на ближните и във великодушното отнасяне на техните недостатъци и несъвършенства. Никой не трябва да бъде строг и безогледен съдник на своя брат. Когато обаче се върши зло, християнинът не бива да бъде снизходителен. Снизходителността трябва да е и благоразумна, за да не поощри лошите желания и наклонности. Не са похвални още снизходителността и отстъпчивостта поради човекоугодие или поради боязливост.

Миролюбие и съгласие – Любовта изисква да се стараем да избягваме всякакъв род стълкновения и взаимни оскърбления, а възникналите да прекратяваме. В общуването с другите трябва да се пазим да не оскърбим някого не само съзнателно, но и поради невнимание, небрежност или прилив на гняв.

Искреност и правдивост – Искреността или откровенността е такова душевно разположение на човека, при което той не скрива от ближния си отнасящите се до него свои мисли, чувства, намерения и избягва прикритостта, притворството и лицемерието. А правдивостта се изразява в това да се казва истината и да се избягва преднамерена лъжа и измама. И все пак е нужно да се съчетават с благоразумие, предвидливост и предпазливост.

Съчуствие, състрадание и сърадване

Греховете против любовта към ближния съответно са: сервилност, притворство, недоброжелателство и зла умисъл, осъждане, одумване, грубост, нетърпимост, мнителност и недоверие, завист, свадливост, обидчивост, злопаметност, хладност и равнодушие и мн. др.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Сеп 18, 2011 6:33 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
ХРИСТИЯНСКА ЛЮБОВ КЪМ СЕБЕ СИ
Ако една личност е способна са обича продуктивно и творчески, тя също така обича и себе си. Ако обича само другите, тя изобщо не може да обича, счита немският психолог и философ Ерих Фром.

Ние не можем да обичаме никой друг, без да обичаме себе си, както не можем да учим децата си на самодисциплина, без самите ние да сме дисциплинирани. Обичта ни към себе си и към другите не само вървят ръка за ръка, но на практика са неразличими.

Християнската любов към себе си не трябва да се отъждествява със себелюбието и по тази причина да се отрича. Тя не надценява собствената личност и не я поставя над Бога и ближните, още по-малко гледа на ближните като средство за постигане на егоистични цели. Да обичаме себе си не значи да сме надменни, суетни и високомерни, а да се приемаме с любов и разбиране такива, каквито сме.

Християнската любов към себе си не е любов към всичко в себе си, а само към нравствено ценното, към нравствено дойстойното. Поради това тя подтиква към отстраняване от себе си на всичко богопротивно и себично и към саможертвено служение на Бога и ближните, защото само по този начин човек най-добре обича себе си и служи на нравственото си развитие.

Християнската любов към себе си трябва да бъде саможертвена. Саможертвеността е твърдо и силно желание и непреклонна решимост на волята на християнина, от една страна да се отрече от всичко, което възпрепядства висшето му призвание и го отдалечава от вечното спасение, а от друга страна – да избира и прави това, което изисква от него волята Божия.

Прояви:

Самопознание - Както чрез познанието на своето богоподобно величие, така и чрез вникването в своето греховно падение и бедствие, човек се подтиква да търси Бога, да Го познае и у Него да намери спасение. Методи на самопознанието са: самонаблюдението; размисълът върху собствените намерения, подбуди, чуства и влечения, действия и постъпки; наблюдението над другите; отношения с другите, мненията, съжденията, оценките и отсъдите на другите хора.

Самоуважение. Себепознанието води до самоуважение. По отношение на самоуважението трябва да се върви по среден път, т.е. човек не бива нито да надценява себе си и да си оказва прекомерно уважение, нито пък да се подценява и да не уважава себе си, защото липсата на уважение руши устоите не само на живота, но и на целия морал. Едно същество, което не вижда в себе си нищо ценно и достойно, не уважава себе си, унижава се и се презира, не е годно за никакви възвишени прояви и добродетелни подвизи.

Смирение. То е ефикасно средство за предпазване на самоуважението от израждане. Съзнанието за собствените грехове и сърдечното разкаяние за тях са присъща проява на християнското смирение. Смиреният човек не надценява себе си, не изпада в самообожание и самопрелъстяване. Той постоянно се стреми напред и нагоре да се поправя и усъвършенства в нравствено отношение. Чрез смирението си обаче християнинът не престава да цени и уважава себе си. А в отношението си към ближните нито се превъзнася над тях, нито изпада в робска покорност, но към чуждите слабости и недостатъци се отнася снизходително.

Образование - на ума и естетическо, За да познаем истината и да се ръководим от нея в живота си трябва да образоваме ума си. За това са необходими трудолюбие и любов към истината. Християнинът трябва да пази ума си както от незнание и невежество, така и от многознанието и любопитството, защото последните са гибелни за ума и го възгордяват

Наша отговорност, породена от християнската любов е да събуждаме и развиваме естетическия си вкус. Бог не е само абсолютна истина и върховно добро, но също и висшата, еднолика, непроменена и вечна Красота. Но чистият естетизъм без интерес към съдържанието и нравствено-възпитателното действие може да доведе до изпадане в груб натурализъм или нереалистичен символизъм. Истинското изкуство никога не копира точно действителността, а я пресъздава с оглед да подчертае определена идея в нея, нито пък витае във фантазен свят, залутан в двусмислици, далеч от всякаква реалистичност и правдивост.

Нравственото възпитание на волята. „грях ономува, който знае да прави добро, а не прави” (Иак. 4:17). Човек става хармонична и завършена нравствена личност, когато познавайки истината и красотата, той ги осъществява в живот в добри дела. От друга страна, именно практиката е най-добрия път за познаване на истината и за оценяване на красотата. Възпитанието на волята е задължение на всеки християнин, като то трябва да се води методично. Отначало се упражнява волята в преодоляване на по-слаби изкушения и преуспяване в по-леки добродетели, а не да се започва с големи и трудни задачи, което може да доведе до малодушие и отчаяние. Голямо влияние върху възпитанието на волята оказва средата – семейство, училище, Църква.

Задължения към човешкото тяло. Тялото ни е предназначено да бъде храм на Светия Дух и да служи като орган на душата за извършване на добри дела. Християнската грижа за човешкото тяло се състои главно в запазване на телесния ни живот, развитие на телесните сили и благоразумното им използване. За запазване на телесното здраве са необходими въздържание, своевременни и адекватни грижи, особенно при болест. Грижата зя тялото обаче не бива да се превръща в самоцел. Който се пристрастява към тялото си и го поставя над душата си, той погубва едновременно и тялото и душата си. Грешно е да се подлага тялото на пресилване с прекомерен изнурителен труд, както и да се отдава на неразумни аскетични подвизи. Най-голям грях против длъжностите на тялото ни е самоубийството, като към него спадат и употребата на отрови като наркотици, алкохол, никотин и т.н..

Труд. Физическият и умственията труд представляват не само естествено условие за придобиване на средства за живот и за творческо въздействие и господство над външната природа, но заедно с това са средство за осъществяване на господството на човешкия дух над низшите сили на своята природа. Още в началото Свещеното Писание заповядва на първия човек да обработва земята, а в Новия Завет необходимостта от труда се съотнася и със задължението пред Бога, с любовта към ближните и задълженията към тях. Трудът сам по себе си не е безусловна ценност. Той става благословен, когато е представлява съработничество с Бога и способства за изпълнението на Неговия замисъл за света и човека. В християнството трудът има особено възпитателно значение като средство за съхранение на чистотата и сподавяне на чуствеността, за постоянна молитвена съсредоточеност, самоотречение, търпение, смирение и послушание. Но само когато в труда се влага нравствена идея, той е достоен за човешката личност; развива я и я обогатява духовно, носи удовлетворение, радост и щастие.

Грехове против любовта към себе си са споменати по-горе във връзка с проявите на тази любов и са: самоубийство, недостатъчна грижа за нашето физическо и духовно здраве, неуважение към себе си, мързел и ленност, невъздържание и разпуснат живот, чревоугодие, робуване на разкош и лукс, горделивост, самообожание и др.

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Нед Сеп 18, 2011 6:36 pm Профил Галерия на потребителя WWW
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 05, 2009 9:59 pm
Мнения: 3777
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
Сигурно ще се изложа нооого, но ще си призная че не съм чела Стария завет. Скоро ми разказаха за Йов и за това че е човек на Силата. Да, да имаш упование в Бог е сила, но аз съм се размислила за страданията.

И си мисля, че Бог не е изрод, и "изпраща" страдания само за да изпита човек. Та то е ясно колко сме крехки, като бебета на няколко дни сме. Често сме и смешни с желанието си да се оприличаваме на Бог.

Човек изпитва страдния когато на някакво ниво се е отказал (отрязал) от връзката си с Бог...зная го по себе си.

_________________
Не се страхувай от съвършенството. Никога няма да го достигнеш.
С. Дали


Вто Сеп 20, 2011 10:04 am Профил Галерия на потребителя
Фурия
Аватар

Регистриран на: Сря Дек 17, 2008 3:07 pm
Мнения: 9496
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
Обичта написа-
Цитат:
И си мисля, че Бог не е изрод, и "изпраща" страдания само за да изпита човек.

И аз не съм чела заветите-карам на вътрешно усещане.А по този въпрос,то е малко различно обич.
Все си мисля,че тези изпитания,страдания дето ги наричаме,ни ги праща за раздвижване.
Когато спрем да градим,да се развиваме,а просто се пуснем по инерция.
Това ме замисля-изпитания или предизвикателства?!??
пп.Гаджок {} мълчанието не е безразличие.

_________________
ШИЛЕ ШЕРСКО!


Сря Сеп 21, 2011 8:27 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Чет Мар 05, 2009 9:59 pm
Мнения: 3777
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
Обич, ловя бас че гаджока ти сега си води бИлежки и като тръсне една страница текст ще ни замае. :lol:

но аз да си кажа, чета само лично преживени мисли. копи-пейст от некой пресветия нЕма да чИта, пък {}

_________________
Не се страхувай от съвършенството. Никога няма да го достигнеш.
С. Дали


Сря Сеп 21, 2011 9:02 pm Профил Галерия на потребителя
Аватар

Регистриран на: Вто Дек 16, 2008 6:45 am
Мнения: 3073
(View: Всички /В Темата)

Мнение Re: За Православието по студентски
Хелън,


Ама аз копи-пействам всъщност само лично преживени неща, които някой просто е написал преди мен и то по начин, разбираем за мен.

Ако един текст не ме е развълнувал и не съм му възкликнала "Точно така е! Знам го! Преживявала съм го!" То тогава не бих го копнала, просто за да се правя на много начетена. :)

_________________
Нищо прекалено, но всичко докрай!


Сря Сеп 21, 2011 10:31 pm Профил Галерия на потребителя WWW
 [ 57 мнения ]  Отиди на страница Предишна  1, 2, 3, 4, 5, 6  Следваща


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: CommonCrawl [Bot] и 0 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Иди на:  
Powered by phpBB , Almsamim WYSIWYG © phpBB Group.
Designed by Vjacheslav Trushkin for Free Forums/DivisionCore.
Превод: Ioan Arnaudov